Днес ви срещаме с певицата Рут Колева, която е един от най-подкрепящите подръжници на София Прайд през годините. За пореден път тя ще зарадва феновете на шествието, излизайки на сцената на събитието на 9 юни. Нямаме търпение да чуем какво ни е подготвила тази година и вече броим оставащите дни до 11-ия София Прайд!
Рут, за поредна година активно сътрудничиш в организирането на София Прайд. Каква е мотивацията ти за това?
Желанието ми да живеем единно, в едно по-добро, по-човешко и отворено общество.
Много популярни личности се обиждат и всячески се опитват да не бъдат асоциирани с ЛГБТИ общността, а ти открито подкрепяш и участваш в София Прайд. Повече позитиви или повече негативи ти носи това?
Не съм го мерила по този начин, за мен това е правилно и го усещам като справедливото решение. Понасяла съм ужасни коментари за себе си. В частност миналата година, когато излезе един отвратителен текст в пропагандните медии, в който имаше нечовешки обиди към мен и семейството ми. Необясними са дъната, до които могат да стигнат хората от омраза, но вярата и любовта винаги побеждават, колкото и банално да звучи.
Неведнъж си била на Прайд шествието в София – какви са впечатленията ти от него?
Страшно приятно и позитивно събитие е. Много интелигентни млади хора се събират на него, много хора идват с децата си. Медийният имидж няма нищо общо с реалията на София Прайд.
Изследване на ценностните нагласи на българите през 2017 г. показа силно консервативно отношение към еднополовите бракове (над 75% от анкетираните са против), както и спрямо възможността хора от един пол да осиновяват деца. На какво според теб се дължат тези консервативни възгледи и каква е твоята позиция?
Дължат се до голяма степен на анти-западната пропаганда в последните години и на дългите години живот в изолативни обстоятелства. Комунизмът дълбоко е внедрил в общественото съзнание мнението, че еднополовите взаимоотношения са деградивни и гей хората са извън допустимата норма. Също създадения по време на мутренските години тертип на „якото момче“ като идеал за мъжество включва хомофобията като част от този образ. Темата е дълга, обясненията – много.
Какво е отношението ти към хората с нехетеросексуална ориентация? С какво се различава (ако въобще се) от това към хетеросексуалните ти познати?
Личното ми отношение към хората като цяло е еднакво. Не взимам предвид етнос, религия, национална принадлежност или сексуална ориентация. Живяла съм от много ранна детска възраст в арабски, будистки и хиндуистки държави, както и в САЩ, и животът ме е научил да гледам отвъд носа си, когато общувам с хора. Няма никаква разлика в отношението ми към хора с различна сексуалност от моята. Мъчно ми е, че имам гей приятели, които са заедно от години и никога не съм ги виждала да показват физическа близост – прегръдка дори. Това ужасно ме натъжава.
Разкажи ни за първия път, когато се запозна с човек, който не е хетеросексуален! Какви бяха първите ти впечатления? Успя ли той да те „поквари“ с нещо и ако да, с какво?
Бях 7-и клас, когато една моя съученичка обяви, че е лесбийка. Каза на мен и на още едно момиче от класа, че харесва момичета. Първоначално ми звучеше като опит от нейна страна да бъде „различна“. Разпитвахме я какво точно значи това за нея, дали се е целувала с момиче и подобни глупости. От любопитство. В нито един момент тя не се е опитала да ни вмени, че и ние трябва да сме като нея. А и трябва да си тъп, за да вярваш, че тези неща се случват така – просто решаваш да си „готин“ и влизаш в роля. Няма как някой да те поквари, както хората си го представят, да не кажа, че сме отнасяли далеч по-големи гадости и сексуални поквари от момчета. Момичето се оказа доста наясно със себе си и аз много се възхищавам на смелостта ѝ да бъде открита още в училище.
Популярно твърдение е, че в музикалните и артистичните среди има много хора с различна сексуална ориентация. Би ли се съгласили с това твърдение? Ако да, каква е причината голяма част от тях да остават скрити за широката публика?
Има много, факт. Нямам правото, нито желанието да назовавам директно имена, но са много хора. Причината те да не се говорят открито за сексуална си ориентация, предполагам, е страх – от агресия, отхвърляне, унижение. На не малка част от гей мъжете в шоу бизнеса, фенове са им жени и според мен се страхуват, че ще изгубят любовта на почитателките си, което е абсурдно за мен. Не виня някого за решението дали да бъде или да не бъде открит, но в това агресивно общество, в което живеем, имаме нужда от добри примери, а тези хора могат да влияят в тази насока.
Какво знаеш за ЛГБТИ общността в България?
Продължавам да научавам нови неща постоянно!
Кой, според теб, е най-големият мит по темата за различната сексуална ориентация?
Как се предава ХИВ, както и че хората с различна сексуална ориентация могат да сеят развращания сред децата. Всъщност митове и глупости много, хората трябва да четат и малко да се образоват по тези теми. Ако им трябва пример, ще дам личен – за всичките години като съмишленик на ЛГБТИ общността в България, аз съм хетеросексуална, дори не съм се целувала с жена. Хората трябва да разберат, че това не е заразно, нито е болест или избор.
Какви са впечатленията ти за трудностите, които ЛГБТИ хората в България срещат?
Унижение, ограничения, агресия. Липса на равни права, липса на уважение.
Какво е твоето послание към София Прайд и ЛГБТИ общността?
Вървим в правилната посока. Не позволявайте някой да ви вменява, че сте нещо по-малко от съвършени. С любов и вяра ще променим статуквото – трябва само доза търпение и общо усилие!
#TALKWITHPRIDE е рубрика на Sofia Pride, в която събираме кратки истории от приятели и подръжници, както и гледната им точка за правата на хората с различна сексуална ориентация и полова идентичност. Чрез тези истории искаме да отправим положителни послания към общността, както и да покажем, че подкрепата за целите на Прайд не идва само от засегнатите пряко, но и се разпознава като кауза от множество хора.
За още новини и предстоящи събития – следвайте София Прайд във Фейсбук и Инстаграм.