Като знаем какви са причините да има ЛГБТИ прайд, лесно ще видим, защо няма хетеро прайд — за разлика от ЛГБТИ хората, хетеросексуалните и цисджендър хората не са отхвърляни, тормозени или преследвани заради своята сексуална ориентация или полова идентичност. Нека попитаме: „Защо е нужен хетеро парад? Какво би представлявал той? Какви цели би имал?“.
Истината е, че няма нужда от хетеро парад, защото той се случва непрестанно в ежедневието. Да ходиш по улицата, хванал за ръка любимия човек от другия пол, да го целунеш или да му кажеш „Обичам те“, да споделиш с близките си или с колегите си, че си обвързан – всичко това са обичайни прояви на привързаност и на пълноценен личен живот за всеки хетеросексуален или цисджендър човек, които не биха предизвикали негативни реакции у околните. Ако обаче една еднополова двойка – две жени или двама мъже – постъпят по същия начин, те биха били обект на неодобрителни погледи, подмятания, дори понякога заплахи или насилие. Близките на повечето ЛГБТИ хора реагират със скръб и дори омраза на това, че тяхната дъщеря, син, сестра, брат или приятелка не е хетеросексуална или цисджендър.
Хетеросексуалността и цисджендърността са дълбоко вкоренени в нашата култура и са достатъчно видими, за да осигурят на хетеросексуалните и цис хората позитивни и стабилни модели, с които те да се идентифицират и да се почувстват легитимна и равноправна част от обществото.
За ЛГБТИ хората не е така. Повечето хомосексуални, бисексуални, трансджендър и интерсекс хора осъзнават различността си и отрастват в една враждебна към идентичността им среда. Невидимостта на общностите, към които принадлежат, прави така, че много от тях не виждат в ежедневието си други хора като себе си. Нещо повече – те често нямат достъп до обективна и подкрепяща информация, която да им помогне да утвърдят идентичността си като пълноценна и значима част от личността им. А това е важно, защото принадлежността на един човек към ЛГБТИ общността е точно толкова важна характеристика, колкото неговата национална идентичност или етнически произход. Представете си какво е всички около вас, дори собствените ви родители, да ви казват, че не сте нормален, защото сте различен от тях! Като част от нормативно мнозинство хетеросексуалните почти никога не преживяват своята полова ориентация или идентичност по подобен начин.
Липсата на видими и позитивни модели за подражание в публичното пространство, както и видимостта на санкциониращите, обидни и нападателни реакции спрямо различието, създават емоционална травма за ЛГБТИ хората и карат много от тях да крият своята сексуална ориентация или полова идентичност дори от най-близките си. Така те се лишават от най-естествения начин за пълноценно участие на човека в обществото – споделянето на личния живот с близките и подкрепата, която очакват да получат от тях.
Така например на малко хора би направило особено впечатление, ако колега в офиса сподели, че през уикенда е бил със съпругата си на планина и са изкарали страхотно. На повечето хора обаче би направило силно впечатление, ако момиче сподели, че с приятелката й са били заедно на почивка. Освен резервирано отношение от страна на колегите, човекът, който сподели че е с различна от приетата по подразбиране сексуална ориентация или полова идентичност, рискува още бъде обект на дискриминация – подигравки или враждебност от страна на колегите, изолиране от колектива, дори уволнение.
Всичко това кара много ЛГБТИ хора да крият идентичността си. А това превръща цялата общност в невидима, което пречи на публичния дебат относно мястото на тези хора в обществото и справедливото им третиране наравно с останалите.
Прайдовете са събития, които рушат радикално невидимостта. Те показват на ЛГБТИ хората, че не са сами и осигуряват комуникация на широката общественост с малката, маргинализирана общност, която има проблеми и иска да говори публично за тях.