Даниел Кадик е директор на клона за Югоизточна Европа на Фондацията за свободата „Фридрих Науман“, която насърчава либералните ценности, върховенството на закона и икономическата свобода в над 60 държави. Благодарение на предходната си работа за Фондацията в Германия, Индия и Русия Даниел Кадик участва дейно в насърчаване на предприемачеството, както и личната и политическа отговорност. Основният му интерес обхваща областта на либералната политика, икономиката и социалните науки, както и предприемачество и гражданското участие в управлението.
Получил е дипломи по Правителствени изследвания от Университета в Ерфурт, по Европейски изследвания от Хамбургския университет и по Международни изследвания от Бирмингамския. Днес си говорим с него защо подкрепя София Прайд 2018.
През 2015 г. Фондация „Фридрих Науман“ си сътрудничи с Организационния комитет на София Прайд за създаването на видео конкурс, чиято основна тема беше „Точно като теб“. Идеята зад проекта е да се създаде платформа за ЛГБТИ+ хора, чрез която да се представят на света такива, каквито са – членове на нашето общество, които не са много по-различни от мнозинството – и че като такива заслужават равни права. Какво ви мотивира и вдъхнови да участвате в този проект?
Вдъхновението, за съжаление, се породи от един от многото дебати за равни права. Основна теза на противниците на равните права е, че особено еднополовите двойки искат специални права. Разбира се, какво представляват тези права, те така и не могат да определят. Да встъпиш в брак с човека, когото обичаш, да можеш да се грижиш за семейството си, да бъдеш признат за това, което си, или просто липсата на дискриминация – към това предивяваме иск, когато говорим за равни права. Но също така уважението към личността е нещо, което често виждаме да липсва. Започва с шеги и стига до открита враждебност. Това се случва лесно, защото обществената стигма да си член на ЛГБТИ общността, възспира много хора на всякаква възраст да се разкрият. По тази причина идеята да си гей или транс съществува единствено на едно много абстрактно ниво за мнозина от българите. Ако нещо е абстрактно и зад него не стои истински човек, е много по-лесно враждебността да се задържи. Затова ФФН заедно с нашите приятели от София Прайд и най-вече Фондация „ГЛАС“ решихме да организираме видео конкурс, за да дадем на темата човешки облик и да покажем, че когато говорим за членове на ЛГБТИ общността, става дума за обикновени хора с надежди, мечти и проблеми, точно като мен и теб.
Един от приоритетите за Вашата фондация е образованието сред младите хора – има ли според Вас достатъчно информация по ЛГБТИ+ въпроси и леснодостъпна ли е тя? Какви подобрения могат да бъдат напревени в тази сфера?
Действително отношението към ЛГБТИ проблемите в сферата на образованието е много притеснително. Особено темата за „нетрадиционните“ взаимоотношения все още не съществува. Благодарение на общностните усилия виждаме подобрения, що се отнася до центровете за диагностициране и превенция на БПП и СПИ и услугите, които предлагат. Все пак намирам, че ситуацията по-скоро остава враждебна. Само погледнете разискването на Истанбулската конвенция и слуховете за прокарване на трети пол и гей бракове, как патриотите и Църквата активно се противопоставят на конвенцията, използвайки ЛГБТИ хората като изкупителна жертва.
За да загатна за светлината накрай тунела, ще кажа, че има възможност за съюзи извън обичайния обхват на поддръжниците. Младежката ЛГБТ организация „Действие“ е напът да представи проучване върху правата на еднополовите двойки в България. Това ще открие прекрасна възможност да се разбие трактовката за „специални правила“. Бракът всъщност е нещо относително консервативно и трябва да се използва съобразно с това. Но не само еднополовите двойки срещат трудности. Посещението на съпруг в болница и взимането на решения от негово име е нещо, което засяга всички двойки. Работейки заедно тук, за да покажем недостига на права при еднополовите двойки, е един от подходите, защото по този начин проблемите на общността стават съизмерими с тези на хетеро двойките.
Според друг доклад на „Репортери без граници“ за свободата на словото в световен план България отново заема едно много ниско място в класацията, а именно 111-тото. Какво е мнението Ви относно начина, по който свободата на словото влияе на обществените обсъждания по ЛГБТИ+ темите? Смятате ли, че липсата ѝ може да доведе до повишаване на омразата и невежеството по отношение на такива теми? Какви начини има за справяне с езика на омразата в социални ситуации или обществени дебати?
Една от причините, която доведе България до тази позиция е автоцензурата, както и политическото и икономическото влияние в заседателната зала. Предвид по-скоро враждебните настроения и нагласи в обществото към общността и липсата на свободни медии, ЛГБТИ темите са в голяма степен изключени или са разгледани с присмех, подигравка. Вземете за пример разкрития гей монах по НОВА ТВ миналата година. Единственото, което помага в подобни случаи е сигнализирането към европейски учреждения и вложители, както и съденето на медийния пазар.
Но също така наблюдаваме повишена видимост на активисти, особено около Прайда. Това е едно положително развитие, но са нужни и още подобрения.
Каква е личната ви мотивация да подкрепите София Прайд?
Аз лично участвах в София Прайд през 2013 г., за да засвидетелствам подкрепата си към местната общност и борбата за повече търпимост и равни права в България. Работата ми за фондация със силен фокус върху индивидуалните и човешките права, която е и политическа по характер, сравнително естествено ме наведе на решението да взема страната на София Прайд. През 2014 г. фондацията започна сътрудничеството с първата съвместна конференция. Оттам насетне развихме обичая да устройваме политическа конференция в съответствие с темата на Прайд в дадената година, тъй като събитието не е само празник на разнообразието, но и ясен знак, че все още имаме да извървим дълъг път до постигане на равни права и уважение. Като член на ЕС, България също подписа ангажимент към общите ценности. Недискриминацията и индивидуалната свобода са само две от тях. За да покажем как се справят с това в други държави, винаги каним чуждестранни активисти и политици.
Равните права са нещо, за което дружно трябва да се борим и лобираме. Това е и причината сега да правим за втори път работилница за развиване на компетенциите, насочена към българските активисти. Не само за да им помогнем да доразвият уменията и стратегиите си, но и за да им покажем едно нещо: ние сме твърдо застанали зад общността, вярваме във вас и че заедно можем да постигнем промяната.
Какво е Вашето послание към ЛГБТИ общността в България?
Съветът ми е доста прост и касае две сфери.
Сравнявайте, взаимствайте и агитирайте: забележете на какво се дължи успехът на общностите в други държави, взаимствайте подхода им, където е подходящо и агитирайте по темата, докато не втръсне на всички. Водим политическа битка, която в крайна сметка трябва да стигне до законодателния процес. За да излезем победители, трябват активни партньорства и кампании, които говорят на хората. За съжаление трябва да вземем предвид мнозинството и тези кампании да угодят повече на тях, а не непременно на самата общност.
Единство и съюзи: дейната част на общността все още е сравнително малобройна и не може да си позволи вътрешна полемика. Все пак това е трудна битка, която изисква обединяване на силите. Особено ако искате да достигнете до и да се грижите за хора от общността, които все още имат нужда от помощ, за да се справят с неприемащата среда. Но вие не сте сами; имате съюзници, които да се борят за каузата, защото вярват, че така е правилно да постъпят. Въпрос на принципи е да застанем зад вас.