Какво е прайд?

Прайдът е мирно шествие на лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър и интерсекс хора (ЛГБТИ) и всички, които ги подкрепят. Шествието съчетава социално-политически протест с развлекателни елементи.

Думата „прайд“ идва от английската дума pride, която означава гордост. Идеята зад избора на тази дума е залегнала в дългото потискане и системното налагане на срам у ЛГБТИ хората – векове наред те са били заклеймявани като болни, ненормални и недостойни да живеят открито и наравно с хетеросексуалните. Гордостта в името на събитието е мислена като опозиция на срама и е израз на идеята, че няма нищо лошо и срамно в това да бъдеш Л, Г, Б, Т или И, че трябва да приемеш себе си такъв, какъвто си, и да имаш смелостта да отстояваш достойнството си.

Защо ЛГБТИ хората правят прайдове?

Прайдовете се появяват в началото на 70-те години на 20-и век в САЩ като годишнина от сблъсъците в нюйоркския бар „Стоунуол” в късните часове на 27 юни 1969 г.

По онова време хомосексуалността в Съединените щати е все още незаконна и полицията често организира изненадващи хайки в гей заведенията, като арестува и малтретира посетителите им. Нерядко имената на арестуваните се обявявали публично, което проваляло кариерата и живота на много от тях.

Такава акция се случва и в „Стоунуол“ през онази юнска нощ. Няколко души биват арестувани. Заради грубо отношение една лесбийка оказва съпротива на полицая, който я е арестувал, и това провокира тълпата около заведението да нападне полицията с подръчни средства. Органите на реда викат подкрепление, но от околните сгради се стичат все повече гей мъже, лесбийки и трансполови хора, които предизвикват четиридневни вълнения в квартал Грийн Вилидж. Участниците в размириците са хиляди. От тогава до днес „Стоунуол“ е символ на пробудилото се движение за равни права на нехетеросексуалните и трансполовите хора по целия свят.

ЛГБТИ хората са малцинство, което в по-голямата част от света е или е било обект на по-лошо третиране. Те са част от обществото, подложена на отхвърляне, клевети, обиди, тормоз и насилие.

За да се промени това положение е необходим обществен дебат и осъзната общност, която да е страна в него. Общественият дебат е ключово средство за решаване на проблемите и развитие на демократичното общество.

Като повишават видимостта на една маргинализирана общност, събития като прайда служат за катализатор на обществения дебат, в който аргументи и контрааргументи се срещат, за да оцелеят по-добрите и да доведат обществото до изводи и решения по поставения проблем. Ето защо събития като прайда са необходими и желани във всяко демократично общество и са белег на зряла демократична култура.

Защо има гей парад, след като няма прайд на хетеросексуалните!?

Като знаем какви са причините да има ЛГБТИ прайд, лесно ще видим, защо няма хетеро прайд — за разлика от ЛГБТИ хората, хетеросексуалните и цисджендър хората не са отхвърляни, тормозени или преследвани заради своята сексуална ориентация или полова идентичност. Нека попитаме: „Защо е нужен хетеро парад? Какво би представлявал той? Какви цели би имал?“.

Истината е, че няма нужда от хетеро парад, защото той се случва непрестанно в ежедневието. Да ходиш по улицата, хванал за ръка любимия човек от другия пол, да го целунеш или да му кажеш „Обичам те“, да споделиш с близките си или с колегите си, че си обвързан – всичко това са обичайни прояви на привързаност и на пълноценен личен живот за всеки хетеросексуален или цисджендър човек, които не биха предизвикали негативни реакции у околните. Ако обаче една еднополова двойка – две жени или двама мъже – постъпят по същия начин, те биха били обект на неодобрителни погледи, подмятания, дори понякога заплахи или насилие. Близките на повечето ЛГБТИ хора реагират със скръб и дори омраза на това, че тяхната дъщеря, син, сестра, брат или приятелка не е хетеросексуална или цисджендър.

Хетеросексуалността и цисджендърността са дълбоко вкоренени в нашата култура и са достатъчно видими, за да осигурят на хетеросексуалните и цис хората позитивни и стабилни модели, с които те да се идентифицират и да се почувстват легитимна и равноправна част от обществото.

За ЛГБТИ хората не е така. Повечето хомосексуални, бисексуални, трансджендър и интерсекс хора осъзнават различността си и отрастват в една враждебна към идентичността им среда. Невидимостта на общностите, към които принадлежат, прави така, че много от тях не виждат в ежедневието си други хора като себе си. Нещо повече – те често нямат достъп до обективна и подкрепяща информация, която да им помогне да утвърдят идентичността си като пълноценна и значима част от личността им. А това е важно, защото принадлежността на един човек към ЛГБТИ общността е точно толкова важна характеристика, колкото неговата национална идентичност или етнически произход. Представете си какво е всички около вас, дори собствените ви родители, да ви казват, че не сте нормален, защото сте различен от тях! Като част от нормативно мнозинство хетеросексуалните почти никога не преживяват своята полова ориентация или идентичност по подобен начин.

Липсата на видими и позитивни модели за подражание в публичното пространство, както и видимостта на санкциониращите, обидни и нападателни реакции спрямо различието, създават емоционална травма за ЛГБТИ хората и карат много от тях да крият своята сексуална ориентация или полова идентичност дори от най-близките си. Така те се лишават от най-естествения начин за пълноценно участие на човека в обществото – споделянето на личния живот с близките и подкрепата, която очакват да получат от тях.

Така например на малко хора би направило особено впечатление, ако колега в офиса сподели, че през уикенда е бил със съпругата си на планина и са изкарали страхотно. На повечето хора обаче би направило силно впечатление, ако момиче сподели, че с приятелката й са били заедно на почивка. Освен резервирано отношение от страна на колегите, човекът, който сподели че е с различна от приетата по подразбиране сексуална ориентация или полова идентичност, рискува още бъде обект на дискриминация – подигравки или враждебност от страна на колегите, изолиране от колектива, дори уволнение.

Всичко това кара много ЛГБТИ хора да крият идентичността си. А това превръща цялата общност в невидима, което пречи на публичния дебат относно мястото на тези хора в обществото и справедливото им третиране наравно с останалите.

Прайдовете са събития, които рушат радикално невидимостта. Те показват на ЛГБТИ хората, че не са сами и осигуряват комуникация на широката общественост с малката, маргинализирана общност, която има проблеми и иска да говори публично за тях.

Не е ли това пошъл и провокативен начин за повишаване на видимостта на ЛГБТИ хората?

Не. Прайдовете представляват мирни протестни шествия или цветни и забавни карнавали, честващи многообразието в обществото, част от което са и ЛГБТИ хората. Не е вярно, че те включват по дефиниция голи хора или сексуални сцени.

Културното многообразие в обществото е ценност, защото дава множество различни гледни точки по различни въпроси и дарява обществото със специфичния опит на различни културни и субкултурни общности.

Как да обясним прайда на децата?

В прайда няма нищо, което да изисква особено обяснение, необходимо на децата. Ключовото, което те трябва да знаят, е че събития като прайда ни показват, че има много и различни хора и различието не бива да е повод за срам или отхвърляне.

Опасенията, че децата, които получават информация за хомосексуалността, бисексуалността или полово вариантните състояния, могат поради тази информация да станат на свой ред хомосексуални, бисексуални или трансджендърни, са безпочвени. Сексуалната ориентация и половата идентичност са естествени компоненти от човешката психика и не могат да бъдат „придобити“ като подражание, „възпитавани“ или „пропагандирани“.

Можете да обясните на децата какво представляват ЛГБТИ хората така, както им обяснявате интимните връзки на други възрастни. Можете също да използвате информацията от настоящия материал, както и останалите материали в библиотеката ни, за да отговорите на всички възможни питания.

Защо да отида на прайд?

На прайд може да отиде всеки без значение от сексуалната му ориентация или половата му идентичност. Достатъчно е да подкрепя ЛГБТИ хората и да вижда смисъл в поне една от многото причини да има прайд шествия:

  • Заради куража и това да си част от общност: Чувството, че принадлежиш към многолюдна група от хора крие в себе си огромна сила, защото то означава, че не си сам и има други хора, които са превъзмогнали трудностите. Това е антидот срещу чувствата на отхвърляне и изолация.
  • Заради уроците на историята: Събитията в „Стоунуол“ ни учат колко е важна съпротивата срещу несправедливостта, както и свободата да отстояваш идеята си, дори гледната ти точка да не е популярна и да не отговаря на „официалната политика“. Такива исторически събития трябва да бъдат пазени в паметта, а уроците от тях — предавани.
  • За да направи ЛГБТИ общността видима: За много хора ЛГБТИ общността е нещо чуждо и абстракно, с което нямат досег в ежедневието си. Събития като прайда правят тази общност видима и показват, че ЛГБТИ хората са много и са неизменна част от обществото.
  • Заради посланието и ценностите зад прайда: По-лошото третиране на ЛГБТИ хората в България е факт. И то не се открива само в законодателството. Ето защо посланието на недискриминацията трябва да достигне до всички по видим, ясен и категоричен начин: Равенство за всеки, без значение кой е и без значение кого обича!

Автор: Радослав Стоянов, 2012.
Актуална версия: 22.05.2017 г.