ЛГБТИ не са НЛО

Когато прочетете информацията тук, ще знаете повече за ЛГБТ хората, отколкото знаят повечето ви близки и познати. Това е така, защото тук са изложени само факти. Детайлна информация за източниците ще откриете в библиографията в края.

ЛГБТИ е международно употребявана абревиатура за лесбийки, гей мъже, бисексуални, трансджендър и интерсекс хора.

Повечето хора определят себе си като хетеросексуални, т.е. като хора, които са привлечени от противоположния пол. Хомо-, би- и хетеросексуалността често се наричат „сексуални ориентации“, но фактически те не се отнасят само до секса, а и до пола на хората, към които даден човек изпитва романтични чувства. Това включва влюбването и желанието на човек да има семейство с този, когото обича.

Чувството на всеки от нас, че е мъж или жена, се нарича „полова идентичност“. Половата идентичност може и да не отговаря на телесния ни пол. В западното общество е наложен двуполов модел, т. нар. полова бинарност, в която хората са разделени на мъже и жени, по правило въз основа на това какви са половите им органи при раждане. Независимо от това обаче един човек може и да не се чувства като принадлежащ строго към нито една от тези категории, т.е. да бъде извън половата бинарност. Тези хора се наричат джендъркуиър.

Лесбийките и гей мъжете са хомосексуални хора, което означава, че те изпитват романтично и физическо привличане към хора от собствения си пол. Бисексуалните са хора, които изпитват в различна степен привличане и към двата пола.

Понятието „трансджендър“ събира в себе си няколко подгрупи хора, общото между които е, че при тях има разминаване между физиологичния и психичния пол/идентичност (джендър), напр. хора, които физически са мъже, но в обществото имат поведението и идентичността на жени. Подгрупа на трансджендър хората се транссексуалните. Това са хора, при които съществува такова несъответствие между телесен и психичен пол, че то причинява т. нар. полова дисфория — интензивно психично страдание, понякога изразено в депресия или тревожност, поради съществуващото несъответствие, съпътствано със силно желание за промяна на тялото в съответствие с психичния пол. Повечето хора са цисджендър, т.е. при тях съществува съответствие между тяло и полова идентичност (напр. лице, което има мъжка физика — пенис и тестиси, и се чувства и самоопределя като мъж).

Общо название на хората, които не отговарят на западната обществена норма да бъдат мъж или жена, определени според вида на половите си органи, е понятието полова неконформност. Полово неконформен е човекът, който въпреки че има полови органи, класифицирани като мъжки или женски, има полова идентичност, която не съответства на тях. Това са трансджендър и джендъркуиър хората.

Въпреки че в западното общество представата за пола се свежда до вида генеталии (външните полови органи), с които човек се ражда, биологията на човешкия вид в действителност „кодира“ половете по много други начини. Съществуват още гонаден пол (мъжките семенници и женските яйчници), хромозомен пол, хормонален пол, вътрешни полови органи (частта от половия апарат, разположена в празнината на таза), социален пол (полът, който ни е определен от околните при раждането ни) и полова идентичност (психичен пол, формиран при развитието на мозъка през втората половина от бременността).

При повечето от описаните седем „вида“ обичайно съществува ясна диференциация, която хората са систематизирали като „женска“ и „мъжка“ физиология, защото обичайно те са развити по такъв начин и в такава степен, че си съответстват. В редки случаи обаче е възможно да съществуват различни степени на развитие или различни необичайни случаи на формиране на различните аспекти на пола. Така например обичайно жените имат две X хромозоми (XX), а мъжете имат една X и една Y хромозома (XY). Съществуват обаче хора, които се раждат с две X и една Y хромозоми, т.е. имат три хромозоми — XXY.

Тези състояния на полови вариации са най-различни — генитална неопределеност и комбинации на хромозомен генотип и полов фенотип извън XX/XY бинарността. Тези състояния общо се наричат интерсекс или междуполови състояния. В миналото медицинската наука ги е наричала „хермафродитизъм“ по името на древногръцкото андрогинно божество Хермафродит.

Когато става въпрос за сексуалната ориентация – обикновено осъзнаването става с течение на времето. Най-често това е възрастта, в която хората за първи път осъзнават този вид интерес към единия или и към двата пола – пубертета, но нерядко се случва и доста по-късно. Когато тези чувства се установят трайно и неизменно в период от няколко години, обикновено се смята, че те сами по себе си показват към коя група принадлежи даденият човек.

Положението при много трансждентър хора е сходно. Различните транс хора може да се чувстват в различна степен приближени към единия или другия край на половия спектър. Повечето транссексуални хора пък са наясно с несъответствието на тялото си и начина, по който се чувстват, от най-ранна възраст. Тези транс хора, които не са транссексуални обаче, може да осъзнаят състоянието си и в по-зряла възраст.

При интерсекс хората осъзнаването зависи от съответното интерсекс състояние на човека. Някои интерсекс хора се раждат и отрастват със сравнително ясна морфология на единия пол, но при навлизането в пубертета и началото на хормоналните промени в тялото, настъпват известни изменения и във физиологията, така че те тогава научават, че тялото им не съответства на обществените очаквания за полова бинарност. Други интерсекс хора са родени с неопределени полови органи, поради което скоро след раждането им, а понякога дори в по-късна възраст, лекари и родители по свое усмотрение подлагат тези деца на хирургически операции по „коригиране“ на телесния им пол, без да съобразяват, че в зряла възраст половата идентичност на това лице може и да не съответства на произволно избрания в този момент телесен пол. За съжаление тази неетична медицинска практика продължава да се прилага на много места по света и в днешно време.

Някои хора наистина проявяват за първи път влеченията си към единия или и двата пола в по-зряла възраст, като до преди това са показвали съвсем друго поведение. Това не означава, че те са „решили“ и изведнъж са „станали“ гей, би или хетеро. Възможно е те винаги да са имали такива влечения, но по някаква причина да са ги потискали – осъзнато или не – и да не са можели или искали да им откликнат.

Така също при трансджендър хората, половата идентичност може винаги да е била гранична, но поради социален натиск и страх те да са поддържале цисполова идентичност.

Що се касае до интерсекс хората, трябва да се разбере, че техните биологични състояния са изключително интимен въпрос. Това важи с особена сила за тези от тях, чиито състояния предполагат неопределеност на външните полови органи. Повечето хора по принцип не разговарят активно с околните за половите си органи. Като припомним, че интерсекс хората често са жертва на телесни изменения без тяхно съгласие в ранна детска възраст, това добавя двойно клеймо на срам, което рядко може да се преодолее в ранните години от живота на човек. По тези причини за много интерсекс хора е очаквано и разбираемо да бъдат извънредно затворени по темата за тяхното състояние.

Повечето неща в поведението и същността на човека не са устроени просто, затова причините, които водят до тях, рядко са едностранни и елементарни. Това, което съвременната наука знае, е че всички тези различни състояния (включително хетеросексуалността!) са свързани с процеси, формиращи половите различия в мозъка още по време на ембрионалното ни развитие. За съжаление, науката все още работи по откриването на причините, които довеждат до различното протичане на тези процеси, както и точната им роля. Така че засега отговорът спира дотук.

Няма никакви научно валидни данни, че социални фактори след раждането, като отношенията с родителите или социалната и културна среда, могат да имат решаващо влияние върху формирането на тези различни видове сексуална ориентация и полова идентичност.

От обективна научна гледна точка не може да се говори за „нормални“ и „ненормални“ видове поведение. Може да се говори, например, за „обичайни“ и „необичайни“ или пък „полезни“ и „вредни“. Няма правилна и неправилна (или „обратна“) сексуална ориентация, както няма правилен и неправилен цвят на очите, например.

Повечето хора правят секс през по-голямата част от живота си почти единствено и само с цел удоволствие, удовлетворяване на потребности и взаимност с партньора си. Въпрос на гледна точка и влагане на културен смисъл в секса е да кажем дали размножаването е негова „цел“ или не.

Хомосексуалното поведение е широко разпространено в животинското царство. Съществуват над 70 възможни еволюционни обяснения за съществуването и съхраняването на еднополовата сексуалност като неделима част от разнообразието в природата.

Колкото до трансджендъризма и междуполовите състояния, те действително са редки, но са естествени. Човешката култура е тази, която приписва на феномените качествата на добро и лошо, желано или нежелано, нормално или ненормално. Единствената причина трансджендър и интерсекс хората да не могат да бъдат пълноценни личности в обществото, са отхвърлянето и дискриминацията от самото общество. Те са точно толкова способни да бъдат приятели, творци, учени, работници и родители, колкото всеки друг човек.

Не, защото те не са въпрос на моралност или неморалност. Сексуалната ориентация е естествена психологическа характеристика на личността, а не морален избор. Тя няма пряка връзка с нравствените ценности, защото сама по себе си не те прави нито по-добър, нито по-лош човек.

Всъщност, това няма как да се случи. Нито пък някой твърди, че трябва да се случва подобно нещо. Публичните дебати относно ЛГБТИ хората се отнасят до равното им третиране и равното им участие в обществения живот, до тяхното приемане и пълноценно интегриране в обществото такива, каквито са, а не до това дали другите хора да „станат“ като тях или пък коя е „по-правилната“ сексуална ориентация или полова идентичност.

Сексуалната ориентация и половата идентичност са естествено формирани компонент от психиката на човек и те не могат да се „избират“ или „научават“, нито да бъдат „правилни” или „сбъркани”. ЛГБТИ хора са се раждали и се раждат във всяка епоха, култура, раса и географска област. В този смисъл опасенията, че в близко или далечно бъдеще прирастът на населението ще падне драстично до степен на изчезване по тъкмо тази причина, са наивни и фантастични.

Така се е смятало дълго време. За съжаление науката не винаги е имала стандартите и методите, които има днес. С напредъка си обаче тя е преразглеждала позицията си по много въпроси, включително за неща като формата и мястото на Земята във вселената! Това понякога е така, защото са откривани нови данни. Друг път – защото са откривани нови методи, за разбиране на старите данни. Световната здравна организация (СЗО) – официален орган на ООН – премахна хомосексуалността от Международната класификация на болестите още на 17 май 1990 г. Днес на тази дата честваме световния ден за борба с хомофобията, бифобията и трансфобията.

Хомофобията и бифобията са страх, омраза и/или отхвърляне от и на хомосексуалните и бисексуалните хора. По същия начин трансфобията е неприязън към хората, които не попадат в представите за полова бинарност. Няма значение дали си хетеросексуален/цисджендър или ЛГБТИ човек – всеки може да е хомофоб и трансфоб. Нерядко се срещат хомосексуални, които не харесват това, което са, и в старанието си да се разграничат от гей, би или транс идентичността, демонстрират силно хомофобско или трансфобско поведение.

Хомо- и трансфобията са сред най-често срещаните причини за по-лошо, обидно или унизително третиране на ЛГБТИ хората. Множество международни организации се отнасят към тези „фобии“, както към сексизма и расизма. Всъщност, фактът, че агресивното отношение към ЛГБТИ хората е по-силно към тези от тях, които са мъже, и идва по-често от мъже, показва, че главна мишена на тази омраза е женствеността и идеята за това как „трябва“ да изглежда и да се държи един мъж. Съответно лесбийките и полово неконформните хора стават мишени на омраза, тъй като не отговарят на стереотипите за полови роли — не се държат и не изглеждат така, както обществото изисква от тях.

В някои случаи на бифобия източникът на омразата са хомосексуалните хора, които вярват, че бисексуалността всъщност не съществува, или че е само параван за хора, които всъщност са хомосексуални, но се страхуват да го признаят. Това отричане на личните преживявания на бисексуалните хора може да бъде за тях толкова стресиращо, колкото и враждебността от страна на хетеросексуалните хора.

Действията, продиктувани от хомофобия, бифобия и трансфобия, представляват дискриминация. Тя е основен инструмент за социално изключване и потискане на ЛГБТИ хората, въпреки че нито сексуалната ориентация, нито половата идентичност или телесното състояние на човек не касаят пряко личните и професионалните му качества и умения.

Всъщност да бъдеш открит и честен относно това към какви хора изпитваш привличане или какъв действително е твоят пол не е „показност“ или „парадиране“. Културата, в която живеем, счита всички за хетеросексуални и цисджендър по подразбиране. Ето защо на никой принципно не му се налага да обяснява, че е хетеросексуален или цисджендър. Околните се отнасят към нас като такива от най-ранна възраст. Те ни възпитават в хетеросексуални и цисджендър модели от най-ранна възраст и си създават очаквания (изисквания) към нас, съобразно тези полово-ролеви модели. Когато един цис хетеро човек си „хване“ гадже от другия пол, или коментира обекта на своите романтични желания с близки и приятели, той фактически, без да се замисля, проявява сексуалната си ориентация и половата си идентичност. Този човек непрестанно, често пъти от ранна възраст, спокойно показва чувства си на обществени места, без това да прави впечатление някому.

ЛГБТИ хората обаче рядко правят тези неща и, ако ги правят, рядко е така открито и без последици. Причината за това са хомофобията, бифобията и трансфобията, които много хора проявяват дори несъзнавано. Страхувайки се от реакцията на околните към своето различие, повечето ЛГБТИ хора прикриват идентичността си, понякога дори до живот. Това има последствия върху самочувствието и добруването на ЛГБТИ хората. То е източник на постоянен стрес, а от там има влияние и върху здравето на индивида. Ето защо е много вероятно сред вашите близки и приятели да има такива хора, без вие да знаете за това.

На тези ЛГБТИ хора, които не желаят да се обричат на такова потисничество и искат да живеят свободно, обикновено се налага да се „разкрият“, т.е. в някакъв момент те трябва да информират околните по ясен начин, че са различни, че не искат повече да прикриват това как се чувстват, и че не могат да отговорят на очакванията към тях. Този ясен начин може да не е „Здравейте, аз съм гей/би/транс“, но дори, когато един мъж или жена представи човек от своя пол като своето „гадже“ или „партньор“, това е вид разкриване на сексуалната ориентация. То не е „показност“ или „парадиране“, а естествена част от нормалните взаимоотношения на споделяне с околните.

За тези, които под „парадиране“ разбират женственото поведение на някои гей мъже, ще повторим, че полово-ролевите норми — това как трябва да изглежда и да се държи човек от даден пол — са социални конструкции, които не отговарят на естествените феномени. Мъжете, които са женствени, не са такива защото искат да демонстрират нещо, а защото това е тяхното естествено поведение. И то по никакъв начин не ги прави по-малко пълноценни личности.

За тези, които под „парадиране“ разбират участието в паради на гордостта (прайд шествия), ще кажем, че тези събития са пространства на протест срещу хомофобията, бифобията и трансфобията, те са пространства на окуражаване и подкрепа за жертвите на дискриминацията, те са начин всичко, което обяснихме дотук, да се комуникира и утвърди в обществото чрез едно основно човешко право на гражданите в демократичното общество — правото да се събираме свободно, щом е с мирни цели.

_______________

Библиография

• Diamond, M. (2010). Sexual Orientation and Gender Identity, В: Weiner, I.B., & Craighead, E. (2010). The Corsini Encyclopedia of Psychology. Vol. 4. New Jersey: John Wiley and Sons, Inc., p. 1578.
• LeVay, S. (2011). Gay, straight, and the reason why: the science of sexual orientation. New York: Oxford University Press, Inc.
• LeVay, S., & Valente, S.M. (2002). Human Sexuality. Sunderland: Sinauer Associates, Inc., Publishers.
• Poiani, A. (2010). Animal Homosexuality: A Biosocial Perspective. New York: Cambridge University Press.
• Savic, I., Garcia-Falgueras, A., & Swaab, D. F. (2010). Sexual differentiation of the human brain in relation to gender identity and sexual orientation. В: Savic-Berglund, I. (2011). Sex differences in the human brain, their underpinnings and implications. Amsterdam: Elsevier B.V.

Автор: Радослав Стоянов, 2012 г.
Редакция: 21.05.2017 г.