Прайд е нещо повече от шествие, това е събитие, ознаменуващо разнообразието. В последните години президентът Обама обяви юни за Прайд месец в САЩ, за да се даде публичност на приноса на ЛГБТ американците и да се подчертае американската традиция за защита на гражданските права на малцинствените групи.
Прайд парадът в София привлича най-различни хора – както гей, така и хетеросексуални – които участват в шествието, за да покажат твърдата си решимост за изграждането на една по-силна и напредничава държава; на една България, която цени приноса на всички свои граждани независимо от сексуалната им ориентация.
Времето на Прайд също така е време за размисъл върху пречките, които ЛГБТ общността е успяла да преодолее. Много хора не си дават сметка, че първите Прайд шествия през 1970 г. са проведени, за да бъде отбелязана годишнината от Стоунуолските бунтове през юни 1969 г. (по името на популярния гейбар Stonewall Inn или „Каменна стена“ в Ню Йорк, където стават сблъсъци между хомосексуалисти и полицаи, опитващи се да ги арестуват – б. р.).
През тази година членовете на гей и лесбийската общност в Ню Йорк се противопоставят на полицейското насилие и за първи път публично искат да бъдат уважавани правата им на американски граждани. По това време в много щати да бъдеш гей, се смята за нарушение на закона, така че хората от гей общността са изправени пред сериозна правна дискриминация, както и пред широко неодобрение в обществото. Да признаеш публично своята хомосексуалност често е означавало да останеш без работа, приятели и близки, но смелите хора по онова време организират първите Прайд паради, за да отправят публично искане отношението към тях да е същото, както към другите, съобразно закона.
Днес гей и лесбийските общности в САЩ и по света са постигнали огромен напредък по отношение на равнопоставеността и приемането им, но в много страни те все още са изправени пред преследвания, дискриминация и дори смърт. Прайд е момент, когато трябва не само да гледаме назад и да си спомняме колко далече е стигнала ЛГБТ общността, но и да гледаме напред и да набележим реалните предизвикателства, пред които са изправени хомосексуалистите по света.
Прайд също така прави видима една група, която често живее, скрита в сянка. За ЛГБТ общността е важно публично да фокусира вниманието върху борбата си за равнопоставеност, за да не бъде забравена, когато се изготвят законите и се вземат решения, оказващи влияние върху живота на нейните членове. Държавният секретар Клинтън каза следното през 2011 г. в ООН при отбелязването на Международния ден за човешки права: „Също както, ако си жена, или ако принадлежиш към расово, племенно или етническо малцинство, принадлежността към ЛГБТ общността не те прави по-малко човек. Тъкмо затова гей правата са човешки права, а човешките права са и гей права“. Прайд показва на света, че съществуват българи, които са гей и лесбийки, и те трябва да имат същите права, каквито имат техните съграждани.
Прайд е нещо важно за България, защото утвърждава схващането, че да бъдеш гей е нещо нормално и приемливо, а не нещо срамно, което да бъде скривано. За съжаление повечето гей българи прекарват целия си живот на тъмно, защото се боят от последствията, ако тяхната сексуална ориентация стане известна публично. Всеки ден в България някой баща спира да говори със сина си, защото синът е обявил ориентацията си. Всеки ден в България една лесбийка говори за приятелката си в мъжки род, защото се опасява, че приятелите и колегите няма да я приемат. Всеки ден някой се страхува да върви по улицата, ръка за ръка с човека, когото обича, за да не бъде тормозен или дори да не пострада физически. Прайд е денят, в който те чуват, че е нормално да бъдеш гей, нормално е да бъдеш такъв, какъвто си, и че трудности съществуват, но нещата се променят към по-добро.
Ето защо има Прайд.