Конституционният съд на Република Китай (Тайван) обяви за противоконституционни нормите на гражданския кодекс на страната, които не позволяват на две лица от един и същи пол „да създадат постоянен съюз от интимно и изключително естество с цел да поемат задължението да водят съвместен живот“. Съгласно решението на конституционните съдии, тези текстове от закона са в разрез със свободата на хората да сключват брак (чл. 22 от тайванската конституция) и конституционната гаранция за равенство пред закона (чл. 7 от тайванската конституция).
Съдът изрично указва, че компетентните власти следва да предприемат мерки по изменение на съответните закони, в съответствие с решението на съда, но оставя на тях да преценят по какъв начин ще бъде постигнато равенството пред закона — дали с изменение на сега съществуващата глава в закона, дали с добавянето на нова или с приемането на специален закон. Срокът, който съдът определя за тази промяна, е две години. След изтичането на този срок съдът задължава властите, ако не са променили закона, да признаят и регистрират брака на всеки две лица от един и същ пол по реда на действащото законодателство, като пренебрегват ограничаващите условия относно пола на стъпващите в брак.
„Мотивите на конституционния съд на Република Китай и крайното решение всъщност са институционално признание, че ЛГБТИ общността е сред лишените от политическа власт, поради което често е неспособна да променя юридически непривилегированото си положение със средствата на обичайния демократичен процес. За първи съдът на Република Китай публикува решението паралелно на китайски и английски език, което е знак за признаването на международната значимост на поставения пред съда въпрос. Силно се надяваме, че мотивите на съдебното решение ще достигнат и до българските власти, които ще разпознаят приликите в ситуацията за ЛГБТИ общността у нас“, сподели Радослав Стоянов, експерт в Българския хелзинкски комитет.
Основни акценти от мотивите на съдебното решение:
- Съдът посочва, че свободата да встъпиш в брак се състои от свободата „дали да встъпиш в брак“ и „с кого да встъпиш в брак“. Тази автономия е съществена за нормалното развитие на личността и опазване на човешкото достойнство.
- Съдът се произнася, че „постоянният съюз от интимно и изключително естество на лица от един и същ пол, с цел да поемат задължението да водят съвместен живот“, няма да повлияе на прилагането на нормите за брака в гражданския кодекс по отношение на двойки лица от различен пол, нито пък ще измени обществения ред, основан на съюза на лица от различен пол. Напротив, щом бъдат признати от закона, съюзите на еднополови двойки ще съставляват, заедно с разнополовите бракове, „колективна основа на стабилното общество“.
- Както физическата, така и психологическата потребност, способност и воля за създаване на такъв траен съюз от интимно и изключително естество са еднакво важни за хомосексуалните и хетеросексуалните. Следователно и двата вида съюзи, заключава тайванският конституционен съд, трябва да бъдат защитени от закона.
- Съдът посочва още и че способността за възпроизводство не е условие за сключването на брак между лица от различен пол. Поради това, да се ограничи на еднополовите двойки свободата да встъпят в брак на това основание е неоправдано неравно третиране.
Снимка: JeanHavoc