„София Прайд Арт седмица“ ще даде възможност за изява на начинаещи и доказали се артисти от сферата на фотографията и изобразителното изкуство. Всички те ще предоставят творбите си напълно безвъзмездно.


ПРОГРАМА

23 юни — 28 юни

All Love Is Equal / фотоизложба на Braden Summers
Център за култура и дебат „Червената къща”, ул. „Любен Каравелов“ № 15
Откриване: 23 юни, 19:00 ч.

24 юни — 28 юли

Бунтът на „добрите нрави” / фотоизложба на Мария Кан
Бар Essence, бул. „Ал. Стамболийски” № 29
Откриване: 24 юни, 22:00 ч.

25 юни — 28 юни

The 9 Lives of Percy Katt / фото и видеоизложба на Percy Katt
Галерия MOZEI, бул. „Сливница” № 178
Откриване: 25 юни, 19:00 ч.

26 юни — 28 юни

Paper Daddy | Gay Mega Exibition / изложба на илюстрации от анонимен художник
The Fridge, бул. „Мадрид” № 8
Откриване: 26 юни, 19:00 ч.


ALL LOVE IS EQUAL
BRADEN SUMMERS
фото изложба, откриване 23 юни, вторник, от 19 часа
Червената къща – „Андрей Николов”, Център за култура и дебат
до 28 юни включително

Брейдън Съмърс е артист и фотограф, чиято работа обръща погледа на зрителя към красотата в хората и заобикалящата ги среда. Тоновете на неговите портрети са признаване на многообразието и приемането, идеи, които са в подкрепа на един по-позитивен начин на живот.  Неговият проект “All Love Is Equal” предизвика истинска медийна сензация при появата си, обикаляйки световните медии и ще бъде представен за първи път у нас. “All Love Is Equal” показва гей двойки от цял свят в романтични моменти. Изображенията както самият автор признава не са документирана реалност, а илюстрации, които да помогнат на зрителя да мечтае за такъв тип романтика в ежедневието. Съмърс е носител на наградата Getty #RePicture и е фотографирал знаменитости като Орландо Блум, Джъд Лоу и много други.


БУНТЪТ НА „ДОБРИТЕ НРАВИ
МАРИЯ КАН
фото изложба, откриване 24 юни, сряда, от 22 часа
Bar Essence, бул. А. Стамболийски 29
до 28 юни включително

Кое принадлежи на момчетата и мъжете? Кое принадлежи на момичетата и жените? Жените принадлежат на мъжете и обратното? Противоположностите се привличат? Кой е огледалният образ на женското? Кое е мъжкото? Еднаквостите се отблъскват? Ако сексуалната идентичност е просто едно математическо уравнение, то тогава сексуалната ориентация е решението на една задача. Следователно еднакво еднаквите и различно различните са принудени да доказват чрез формули и теореми своята еднаквост и различност.

Цикълът представлява спонтанен репортаж за няколко момичета, които се идентифицират като транс-феминистки, “bois”, жени, куиър, лесбийки. Проследени са техните тела и настроения преди, по време и след участието им в една от мирните манифестации против насилието над жените. Намираме се в Барселона. Градът е другият участник в бунтът на добрите нрави: бял, сив, черен, някъде на ръба. Видимостта на хората извън хетеронормативността и присъствието им в общественото пространство по „техния” начин инспирира различността и свободния дух на всички нива, независимо от ценостите по които, понякога сляпо се водим.

В този цикъл, различни предмети, лица и пейзажи канят зрителя да се замисли защо определени ситуации предизвикват недоумение, отрицание, дори омраза в определен контекст щом участниците бъдат идентифицирани със своята „нестандартна” сексуална ориентация или полова идентичност. Ако преди всичко сме хора, защо в края на тъмната улица ни чака хомофобията?

Мария Кан е псевдоним на родената във Варна през 1984 Мария Владимирова Попова. Завършва кино режисура в Мадрид, Испания през 2006 година. Специализира в различни области на аудиовизуалното изкуство, като отделя специално внимание на документалното кино. През 2011 г. печели награди за най-добра режисура и най-добър филм на международните фестивали “LesGaiCine Mad” (Мадрид) и “Cinhomo” (Ваядолид) с лентата “Vides Transsexuales”. Започва да се занимава с фотография през 2013 г., като участва със свои работи в някои изложения на територията на Барселона, където живее в продължение на шест години. Работи в сферата на документалните филми, рекламата и музикалните клипове, като паралелно с това се занимава с театрално „куиър” изкуство, поезия и активизъм. Чрез творбите си се стреми да отразява социални феномени и сцени от ежедневието, които поставят под въпрос установените норми в нашето общество. По настоящем, Мария Кан се занимава с аудиовизуални изкуства, писане и фотография на свободна практика чрез продуцентската къща Nullius Khan Pictures.


THE 9 LIVES OF PERCY KATT
PERCY KATT
фото и видео изложба, откриване 25 юни, четвъртък, от 19 ч., MOZEI
до 28 юни включително

Percy Katt е герой на нощта и пърформанс артист, чиято работа е потресаваща, нарцистична и неприлична. Но тя също така повдига важни и трудни въпроси за сексуалността, материализма, политиката на идентичността и саморекламата. Колекцията му от фотографии, които ще бъдат показани в MOZEI, отбелязва сексуалната флуидност и красотата, които съществуват извън социално конструираните роли на половете. „В гей общността е налице силно осъждане на изразяването на женствеността. Намирам за тъжно в една вече маргинализирана група да съществува толкова самоомраза и преценка”, споделя за изложбата си Percy Katt. „Мисля, че хората са най-красиви, когато са свободни да изразят своите автентични страни, независимо къде в спектъра мъжествено/женствено. Вдъхновението ми идва от самия мен. Изкуството ми е отражение на това, което смятам за истинско и вдъхновяващо и го използвам като платформа за насърчаване на мисълта”.

През последните десет години Katt е натрупал портфолио от стотици изображения и видеоклипове, участвал е в множество представления, бурлеска шоута и модни ревюта, а в процеса е работил заедно със световно известни фотографи, модели и дизайнери. Някои от последните моменти от бурната му кариера включват издаването на арт книта под заглавието “Kknut” и лектор в Университета в Торонто, Канада по темата за порнофикацията на поп културата. В допълнение към соловите му изяви, Percy Katt обединява сили с неговата дългогодишна муза Obskyura за сформирането на творчески колектив – Kknut Factory. Заедно те създават провокативна мултимедия, която продължава да дразни, вдъхновява и обижда.


PAPER DADDY | GAY MANGA EXHIBITION |
откриване 26 юни, петък, от 19 ч., The Fridge
до 28 юни включително

Когато се замислите за модерен homoerotic арт, най-вероятно първото нещо, което ви идва на ум, е работата на Tom of Finland, който още в края на Втората световна война не се свени да покаже на света един различен образ на гей хората със своите комикси и илюстрации. С работата си той повлиява на много други гей артисти по света – чак до Япония, където индустрията на комиксите се заражда още през 1900 г.

Днес голяма част от света свърза японските гей комикси с женствени персонажи с големи, влажни очи и донякъде с право. Съществува самостоятелен жанр, наречен “yaoi”, посветен именно на женствените герои, а най-ироничното е, че този тип истории се създават и четат главно от жени. Паралелно обаче, благодарение на работата на един “mangaka”, решен да представи визията на Tom of Finland в манга формат – Gengoroh Tagame, се появява субжанра – “bara” (в буквален превод – роза). Той е тотална противоположност на “yaoi” и показва гей мъжете като груби, мускулести и космати създания. Оттам нататък неговата работа повлиява на още много артисти като Jiraiya, Ichikawa, Gai Mizuki и други. Впоследствие самите артисти захвърлят термина “bara”, заради обидните конотации, които носи (bara се превежда и като pansie) и настояват работата им да бъде категоризирана просто като “gay manga”.

“Paper Daddy” e името на български проект, който съществува от около 2 години и представлява блог в социалната платформа Tumblr (именно заради лиспсата на цензура), който сравнително регулярно публикува авторски gay manga илюстрации и комикси. Досега проектът остава скрит, макар че вече е натрупал фен база от над 3000 човека в Tumblr, без да бъде популяризиран по какъвто и да е начин. Авторът показва за първи път селекция от илюстрации и манга в the Fridge, като част от София Прайд Арт седмица. Той не желае да разкрива самоличността си, защото дефинира работата си генерално като поп арт повлиян от манга културата създаван с ясната цел преди всичко да възбужда. Също и, за да избегне изместването на фокуса от работата му към неговата личност, в името на търсенето на евтини сензации и новини.

В България, където образът на гейовете е първосигнално женствен, заради константното натрапване на стереотипи от чалга културата, и въобще прекаленият мачизъм в обществото, има и такива гей мъже, които не изглеждат и не желаят да са женствени, и нямат нищо против грубата мъжката красота да се сексуализира. Именно такива хора, четат и създават гей манга.

Ако ви стиска, елате да видите един по-различен прочит на мъжката хомосексуалност, който не може да бъде укротен с табута и предрасъдъци.