Във връзка с проваления Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс на Република България,[1] който инкриминираше „публичното манифестиране“ на хомосексуална ориентация „и принадлежност“ чрез „митинги, шествия и паради или чрез средствата за масова информация и Интернет“,
както и във връзка с намеренията на ПП „Атака“ да внесат законопроект за аналогични изменения в Закона за събранията, митингите и манифестациите, което беше декларирано от депутатите Деница Гаджева и Илиан Тодоров в неделя, 2 февруари, в ефира на предаването „Тази неделя“ по телевизия „Би Ти Ви“,[2]
организационният комитет на „София Прайд“ за 2013 г. декларира следното:
(1) свободата на мирно събрание на гражданите е основно право, което не може да бъде ограничавано произволно и на дискриминационна основа;
(2) по-неблагоприятното третиране на граждани на Република България на основата на сексуална ориентация противоречи както на вътрешното законодателство, така и на международни спогодби, по които държавата ни е страна, и които по силата на Конституцията са част от вътрешното право;
(3) ограничаването на свободата на изразяване и свободата на мирно публично събрание на граждани с нехетеросексуална ориентация е многократно осъждано от международни институции, сред които Европейският съд по правата на човека[3] и Комитета по правата на човека на ООН[4];
(4) през 2009 г. общинският съвет на град Пазарджик прие Наредба за обществения ред, съдържащ текст, ограничаващ именно тези свободи, който беше отменен от Върховния административен съд[5] и срещу който има подробно мотивирано становище на националния омбудсман[6];
(5) срещу отхвърления на 30 януари законопроект за ИД на НК, внесен от ПП „Атака“, в парламента на Република България бяха получени и представени мотивирани отрицателни становища от Комисията за защита от дискриминация, Министерството на правосъдието, Министерството на здравеопазването, Върховна касационна прокуратура и Върховния касационен съд;
(6) като обект на широко разпространена дискриминация, включително чрез обидно и унизително третиране, каквото беше проявено и от народните представители на „Атака“ в студиото на „Би Ти Ви“ на 2 февруари, нехетеросексуалните и трансполови хора имат специфична нужда от публична видимост, за да комуникират по проблемите си като общност с широката общественост, каквато необходимост хетеросексуалните хора нямат, доколкото хетеросексуалността е символно и институционално имплантирана в обществото и културата;
(7) целите на „София Прайд“ и неговите организатори са само такива, каквито самите организатори са заявили[7] и публичните внушения за съществуващи други цели са клевети;
(8) всякакви сравнения на хомосексуалната полова (сексуална) ориентация, като естествен психологически компонент от личността на човека, с явления и практики като инцеста, зоофилията, педофилията и др., каквито народните представители на „Атака“ направиха в студиото на „Би Ти Ви“ на 2 февруари, са неверни и представляват злонамерени заблуди, целящи формирането в обществото на негативни асоциации и отношение спрямо нехетеросексуалните хора;
(9) всякакви опити да се твърди, че достъпът на деца до информация за нехетеросексуалните и трансполови хора е вреден за тях, противоречат на съвременните, емпирично добити научни данни, които свидетелстват, че не само достъпът до такава информация, но и отглеждането на деца от еднополови двойки сами по себе си нямат за резултат по-лошо развитие на тези деца, в сравнение с децата на разнополови двойки[8];
(10) употребата на уязвими общности – като нехетеросексуалните и трансполовите хора, етническите малцинства, бежанците и имигрантите, и др. – за политически цели е неприемлив и безотговорен популизъм, който против всички основни принципи на морала и етиката създава обидна, унизителна или потенциално опасна среда за тези общности.
От организационния комитет на „София Прайд“ за 2013 г.
↑[1] Законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 354-01-58, внесен от народния представител Волен Николов Сидеров и група народни представители на 20.09.2013 г.; отхвърлен в пленарна зала на 30 януари 2014 г.
↑[2] Вж. на адрес: http://www.btv.bg/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/video/1844308049-Za_ravnite_prava.html (посетен на 02.02.2014 г.).
↑[3] Вж. напр. решенията по делата Bączkowski and Others v. Poland (жалба № 1543/06), Alekseyev v. Russia (жалби № 4916/07, 25924/08 и 14599/09) и Genderdoc-M v. Moldova (жалба № 9106/06).
↑[4] Вж. решението по делото Fedotova v Russian Federation (Communication No. 1932/2010, CCPR/C/106/D/1932/2010).
↑[5] Решение № 4851 от 06.04.2011 г. по адм. д. № 15716/2010 г., ІІІ отд. на ВАС и Решение № 9824 от 01.07.2011 г. по адм. д. № 9292/2010 г., VІІ отд. на ВАС.
↑[6] Становище на омбудсмана на Република България относно забраната за „публично демонстриране и изразяване на сексуална и друга ориентация”, предвидена с чл. 14 от Наредбата за обществения ред в Община Пазарджик, достъпно на адрес: http://www.ombudsman.bg/public-positions/736?page=3 (посетен на 02.02.2014 г.).
↑[7] Вж. на адрес: http://sofiapride.org/shto-e-to-praid/ (посетен на 02.02.2014 г.).
↑[8] Вж. напр. становище на Американската психологична асоциация, достъпно на адрес: http://www.apa.org/news/press/response/gay-parents.aspx (посетен на 02.02.2014 г.); и становище на Американската академия по детска и юношеска психиатрия, достъпно на адрес: http://www.aacap.org/AACAP/Policy_Statements/2008/Gay_Lesbian_Bisexual_or_Transgender_Parents.aspx (посетен на 02.02.2014 г.).